bg | en
Magazine
Array ( [session_started] => 1563400319 [LANGUAGE] => BG [LEPTON_SESSION] => 1 )
Регистрация

Вход:


Забравили сте данните? Подписка

ФАКТОРНИ МОДЕЛИ ЗА ОБЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ПОВЪЗРАСТОВАТА СМЪРТНОСТ ВЪРХУ ИЗМЕНЕНИЕТО НА СРЕДНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА
Емил Христов
Резюме: Настоящата статия има две основни цели. Първата е отговор и налагащо се по-точно обяснение на моя метод за измерване на влиянието на повъзрастовата смъртност върху изменението или различието на средната продължителност на живота , който е публикуван в сп. „Статистика”, кн. 1/2003. Поводът е много закъснялото, но абсолютно неоснователно негово отхвърляне от вече покойния проф. д-р Божидар Русев в статията „Отново за измерване влиянието на повъзрастовата смъртност върху средната продължителност на живота”, публикувана в сп. „Статистика”, кн. 1 - 2/2010. Втората цел на настоящата статия е, след като поправя някои допуснати неточности и пропуски в моята предходна статия, да покажа, че факторният модел не е един, а са възможни няколко взаимообвързани модела за анализ на , които са логически обосновани и могат да бъдат точно изведени. Посочените цели изискват по-подробно изложение на проблема поради неговия методологичен характер, който засяга не само демографската статистика, но и приложения на теорията на вероятностите, както и всички приложни статистики. Проблемът произлиза от два
основни подхода за анализ, възприети от тези статистики. С единия от тях се оценява какво би станало, ако влиянието на промяната на даден факторен показател през един отчетен (текущ) период спрямо някакъв предходен (базисен) период се отчита с равнището на друг или други факторни показатели от отчетния период. С втория условен подход се оценява какво би станало, ако влиянието на същата факторна промяна се отчита с равнището на другия или другите факторни показатели от базисния период. Ефектът от влиянието на факторната промяна е промяната на резултативния показател (зависимата дискретна променлива), но с двата условни подхода се получават две различни решения. Тези подходи са възникнали много отдавна при анализа на влиянието от промените на цените в икономическата статистика и за съжаление, са се разпространили във всички останали приложни статистики. Вместо тях обаче има еднозначно решение, което съм приложил за оценяване на влиянието на повъзрастовата смъртност върху изменението на средната продължителност на живота в моята предходна статия. До това еднозначно решение стигнах по
индуктивен логически път в икономическата статистика и го защитих първо в дисертацията ми за „доктор” през 1981 г., a след неговото по-нататъшно развитие и приложение - в дисертацията за „доктор на икономическите науки” през 2001 г. при безусловната подкрепа на математическите среди. До същото решение може да се стигне и с критерий от теоретичната математика, който, колкото и да е странно, не е въведен още в приложните статистики. Неговите принципи са приложени и в новото изследване, което направих след критиката на проф. Б. Русев. Във връзка с това искам да отбележа, че независимо от
начина, с който съм представен в неговата статия, тя стана повод за едно позадълбочено и мащабно изследване на проблема. Крайният резултат от него са четири факторни модела, които предлагам за измерване на влиянието на повъзрастовата смъртност върху . Поради специфичната трудност на проблема, обема на изследването и приложението на моделите с фактически данни възнамерявам да публикувам тези модели в две статии. В настоящата статия
те обхващат само първия етап и методологическата основа на този анализ с общото влияние на повъзрастовата смъртност, а в друга статия на следващ етап ще бъдат представени окончателните модели според крайната цел на изследването за прякото и косвеното влияние на тази смъртност.
Ключови думи: средна; влияние; метод за измерване; продължителност на живота; повъзрастова смъртност
Дата на публикуване: 2014-04-03
Свали пълен текст