НЯКОИ СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В РОДИЛНИЯ (ФЕРТИЛНИЯ) КОНТИНГЕНТ В БЪЛГАРИЯ И ВЛИЯНЕТО ИМ ВЪРХУ РАЖДАЕМОСТТА

Димитър Аркадиев

Резюме: В статията се обсъжда намаляването на броя на живородените деца в България през последните 15 - 20 години. Това се отразява пряко върху общия брой на населението в страната. Изследват се тенденциите в изменението на броя на живородените деца и на жените от родилния контингент. За описване на трайната тенденция се прилагат моделите на сплайн-функциите (живородени деца) и на парабола от втори ред (жени). Характеризират се структурата и структурните промени на разпределението по възраст на жените от родилния контингент и на живородените от тях деца. Анализират се размерите на някои показатели за измерване на раждаемостта. Обсъжда се изменението на повъзрастовите коефициенти на раждаемост. Прави се индексен факторен анализ на броя на живородените деца. Проследяват се измененията в тоталния коефициент на плодовитост. Използва се моделът на парабола от втори ред. Накрая се обсъждат възможностите за увеличаване на броя на живородените деца в България.
Основните резултати от анализа са следните: Раждаемостта се повишава, но броят на жените от родилния контингент постоянно намалява. Ражданията се осъществяват на по-висока възраст на майката. Някои възможности за увеличаване на броя на живородените деца са: имиграция на жени в родилна възраст, държавна политика за стимулиране на образованата раждаемост, намаляване на броя на абортите, инвитро процедурите, използване на опита на други страни в демографската политика и други.

Ключови думи:

Дата на публикуване: 2017-08-17