ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Соня Златанова

Резюме: На 1 януари 1881 г. се извършва първото преброяване на населението в Княжество България. Това изследване поставя началото на демографската статистика. Преброяването е регламентирано с Указ № 716 от 13 декември 1880 г. на княз Александър I Батенберг. Целта е да се установи броят на присъстващото в страната население. Първите преброявания на населението се свързват със статута на българската държава - според Берлинския договор от 13 юли 1878 г. се обособяват Княжество България и автономна провинция Източна Румелия. На 1 януари 1885 г. стартира преброяване в Източна Румелия. На 1 януари 1888 г. се провежда първото преброяване на населението след Обединението на Княжество България и Източна Румелия. При преброяването на 1 януари 1893 г. статистическото изследване бележи нов съществен напредък. Преброени са не само населението, жилищата (обитавани и необитавани), но е извършено преброяване на селскостопанските животни.
Като естествен резултат от бързото развитие на българската статистика, прилагането на собствения и международен опит е Законът за преброяванията, приет на 10 ноември 1897 г. от IX Обикновено народно събрание. Законът е разработен от Дирекцията на статистиката и разпорежда преброяване през 1900 година. На 31 декември 1900 г. стартира поредното преброяване, което е първото след приемането на Закона за преброяванията от 1897 година. Преброяването се провежда при добра организация и ред съгласно препоръките на Международния статистически институт. Методологията и програмата на това преброяване съответства на нивото на най-напредналите страни по онова време.
Публикациите с резултатите от преброяването на населението през периода 1881 - 1900 г. представят статистическата информация с паралелен текст на френски език и са достъпни в дигиталната библиотека на НСИ.

Ключови думи:

Дата на публикуване: 2018-09-13