НЕФОРМАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО КОМПОНЕНТ ОТ УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ - СТАТИСТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Маргарита Атанасова

Резюме: При съвременната динамика на социално-икономическото развитие конкурентоспособността зависи все повече от качествата на човешкия капитал и ученето през целия живот се утвърждава като приоритетна дейност, обхващаща както формалното образование и обучение, така и неформалното и самостоятелното учене. Една от водещите цели, посочени в Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014 - 2020 година, е повишаване на участието на населението на 25 - 64 навършени години в образование и обучение от 1.5% през 2012 г. на повече от 5% през 2020 г. (4-седмичен референтен период).
Основен индикатор, чрез който се следи ежегодно напредъкът по тази цел, е показателят „Относителен дял на населението (на 25 - 64 навършени години), участващо в образование и обучениe“ (Наблюдение на работната сила), който според утвърдената методика на Евростат към настоящия момент обхваща както формалното, така и неформалното обучение. Основната цел на настоящото изследване е да се очертаят потенциални възможности за по-ясно представяне и разбиране на наблюдаваните форми на неформални обучения, което създава предпоставки за усъвършенстване на качествата на статистическата информация в тази област. Статията завършва с конкретни предложения за по-пълно обхващане на разнообразни форми на проведени неформални обучения чрез усъвършенстване на прилагания методологически инструментариум на Наблюдението на работната сила в България, вкл. и на основата на полезен чуждестранен опит на други европейски страни.

Ключови думи:

Дата на публикуване: 2016-08-29